По несретните мои кръстовища,
все отляво намира се дясното.
Все усмихнати бродят чудовища
и широко поле ми е тясното.
Изток, запад, обърках посоката.
Замъглиха годините ясното.
Все нагоре летях, към високото.
От калта все изравях прекрасното.
Всички жаби, с любов нацелувани,
си останаха долу, с царкините.
Аз летя. Не живот, а сънуване.
А след мен са трохички... Годините.
© Надежда Ангелова Всички права запазени