20 янв. 2016 г., 07:50

А спомените... мъчат до последно

692 0 0

Още едно разбито сърце...

Поредната кутия с цигари...

Поредното рязане...

Нови рани...

Имаше ли смисъл от всичко това? 

- Нямаше...

Трябваше ли да се стига до тук? 

Трябваше ли да се изливат толкова сълзи и толкова кръв ?

 

Разбира се, спомените ще ни мъчат до последно

дори и да избледнеят,

но белезите от раните винаги ще напомнят за тях... 

За всичките болки...

Предателства...

Лъжи...

За всички фалшиви приятели...

Всички  "връзки" ...

 

 

А цигарите.. Е, те ще си останат наш навик... 

Както да се пристрастиш към един човек,

не е толкова лесно да се откажеш от него...

Казват, че времето лекува раните... 

Е, не е така...

Раните си остават за винаги.. 

Физическите - Ще зараснат, ще останат белези...

Психическите - Ще останат... Ще стават все по-големи...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Advan CeD Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...