20.01.2016 г., 7:50

А спомените... мъчат до последно

690 0 0

Още едно разбито сърце...

Поредната кутия с цигари...

Поредното рязане...

Нови рани...

Имаше ли смисъл от всичко това? 

- Нямаше...

Трябваше ли да се стига до тук? 

Трябваше ли да се изливат толкова сълзи и толкова кръв ?

 

Разбира се, спомените ще ни мъчат до последно

дори и да избледнеят,

но белезите от раните винаги ще напомнят за тях... 

За всичките болки...

Предателства...

Лъжи...

За всички фалшиви приятели...

Всички  "връзки" ...

 

 

А цигарите.. Е, те ще си останат наш навик... 

Както да се пристрастиш към един човек,

не е толкова лесно да се откажеш от него...

Казват, че времето лекува раните... 

Е, не е така...

Раните си остават за винаги.. 

Физическите - Ще зараснат, ще останат белези...

Психическите - Ще останат... Ще стават все по-големи...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Advan CeD Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....