Още едно разбито сърце...

Поредната кутия с цигари...

Поредното рязане...

Нови рани...

Имаше ли смисъл от всичко това? 

- Нямаше...

Трябваше ли да се стига до тук? 

Трябваше ли да се изливат толкова сълзи и толкова кръв ?

Разбира се, спомените ще ни мъчат до последно, 

дори и да избледнеят,

но белезите от раните винаги ще напомнят за тях... 

За всичките болки...

Предателства...

Лъжи...

За всички фалшиви приятели...

Всички  "връзки" ...

А цигарите.. Е, те ще си останат наш навик... 

Както да се пристрастиш към един човек,

не е толкова лесно да се откажеш от него...

Казват, че времето лекува раните... 

Е, не е така...

Раните си остават за винаги.. 

Физическите - Ще зараснат, ще останат белези...

Психическите - Ще останат... Ще стават все по-големи...