23 апр. 2010 г., 11:15

А ти дори не знаеш... 

  Поэзия » Другая
1172 1 14

 

А ти дори не знаеш...

 

 

И днес отново те имам,

разбира се - само в съня ми.

Виновен за хиляди рими,

ти палиш ме само с дъха си.

Дали имам смелост – едва ли.

Когато те видя, блокирам.

А после, когато те нямам,

се губя в мен и не разбирам

как може да ме притежаваш

без сила, без даже да знаеш.

И гоня те, но продължаваш

да бъдеш тук и да нехаеш,

че вътре в мен нещо се къса

всеки път, щом те погледна.

А аз пак те търся в ума ми

и виждам те, уж за последно.

Кълна се, че ще те забравя,

а после обзема ме страх,

че може би ще го направя

- надежди, превърнати в прах.

Как бих могла да ти кажа,

че си до мен постоянно?

Знам, че ако ти разкажа

ще прозвучи някак странно.

И... днес отново те имам,

разбира се - само в съня ми.

И в хилядите нови рими.

И в сенките... И във страха ми.

 

 

© Десислава Ценова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??