А ти дори не знаеш...
А ти дори не знаеш...
И днес отново те имам,
разбира се - само в съня ми.
Виновен за хиляди рими,
ти палиш ме само с дъха си.
Дали имам смелост – едва ли.
Когато те видя, блокирам.
А после, когато те нямам,
се губя в мен и не разбирам
как може да ме притежаваш
без сила, без даже да знаеш.
И гоня те, но продължаваш
да бъдеш тук и да нехаеш,
че вътре в мен нещо се къса
всеки път, щом те погледна.
А аз пак те търся в ума ми
и виждам те, уж за последно.
Кълна се, че ще те забравя,
а после обзема ме страх,
че може би ще го направя
- надежди, превърнати в прах.
Как бих могла да ти кажа,
че си до мен постоянно?
Знам, че ако ти разкажа
ще прозвучи някак странно.
И... днес отново те имам,
разбира се - само в съня ми.
И в хилядите нови рими.
И в сенките... И във страха ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Ценова Всички права запазени
