А ти си вечно в мен разцъфващ Май
Боите ми открадна Есента
и смеси ги със вятъра суров,
и после ги разпръска по листа,
и по цветята, просто без любов.
И четката ми днес осиротя,
платното ми е празно и линее,
но в мен живее чудната мечта
и вдъхновение за теб копнее.
Не съм изгубил колорит в душата
и обичта ми те рисува нежно.
На Есента нетрайна красотата
умира в снеговете неизбежно.
И ледената Зима има край,
а ти си вечно в мен разцъфващ Май.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
