А ти си вечно в мен разцъфващ Май

16 dic 2022, 11:27

Poesía » De amor, Formas graves, Otra

278 5 2

Боите ми открадна Есента

и смеси ги със вятъра суров,

и после ги разпръска по листа,

и по цветята, просто без любов.

И четката ми днес осиротя,

платното ми е празно и линее,

но в мен живее чудната мечта

и вдъхновение за теб копнее.

Не съм изгубил колорит в душата

и обичта ми те рисува нежно.

На Есента нетрайна красотата

умира в снеговете неизбежно.

И ледената Зима има край,

а ти си вечно в мен разцъфващ Май.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.