Боите ми открадна Есента
и смеси ги със вятъра суров,
и после ги разпръска по листа,
и по цветята, просто без любов.
И четката ми днес осиротя,
платното ми е празно и линее,
но в мен живее чудната мечта
и вдъхновение за теб копнее.
Не съм изгубил колорит в душата
и обичта ми те рисува нежно.
На Есента нетрайна красотата
умира в снеговете неизбежно.
И ледената Зима има край,
а ти си вечно в мен разцъфващ Май.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
