А утре ...?
Години, години, години,
табун млади диви коне
с вихрени вятърни гриви,
къде отлетяхте, къде...?
Години, мои морни години,
защо ровите тез брегове,
в които вълните притихват
и прескачат в унило сърце?
Държах се за вашата нишка
с увереност светла една,
че слънцето угасва на ниско,
но пак сутрин огрява света.
А скрихте ли "Утре" за мен
под снега...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
