А утре ...?
Години, години, години,
табун млади диви коне
с вихрени вятърни гриви,
къде отлетяхте, къде...?
Години, мои морни години,
защо ровите тез брегове,
в които вълните притихват
и прескачат в унило сърце?
Държах се за вашата нишка
с увереност светла една,
че слънцето угасва на ниско,
но пак сутрин огрява света.
А скрихте ли "Утре" за мен
под снега...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
