А утрините тук са тихи.
Спят всички птички.
Спят даже и цветята.
Уморени са в света ти, Непозната.
А утрините тук са тихи.
Понеже сама останах.
Слята със мъглата.
Успях да спра кръговрата.
А утрините тук са тихи.
Няма кой да вика и да се смее.
Няма кой над мен да надделее.
Няма кой да спори за кафето.
И да пали цигара със усмивка.
А тихи щяха да са утрините.
Ако нямаше те в моя свят.
Ако нямаше и мен.
Но обичам сутринта да съм сама.
А вечерите - на теб да подаря.
© Анна Иванова Все права защищены