May 2, 2007, 5:19 PM

А утрините тук са тихи

  Poetry
2.5K 0 3
 

А утрините тук са тихи.

Спят всички птички.

Спят даже и цветята.

Уморени са в света ти, Непозната.


А утрините тук са тихи.

Понеже сама останах.

Слята със мъглата.

Успях да спра кръговрата.


А утрините тук са тихи.

Няма кой да вика и да се смее.

Няма кой над мен да надделее.

Няма кой да спори за кафето.

И да пали цигара със усмивка.


А тихи щяха да са утрините.

Ако нямаше те в моя свят.

Ако нямаше и мен.

Но обичам сутринта да съм сама.

А вечерите - на теб да подаря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това заглавие е твърде стряскащо! И предизвикателно! Нима не помните великия белоруски филм, със същото заглавие... Нима не знаете, че китайците са го откупили вече....? Пишете...
  • Много е хубаво!
    Браво!
  • Прелест! Поздрави!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...