2.05.2007 г., 17:19

А утрините тук са тихи

2.5K 0 3
 

А утрините тук са тихи.

Спят всички птички.

Спят даже и цветята.

Уморени са в света ти, Непозната.


А утрините тук са тихи.

Понеже сама останах.

Слята със мъглата.

Успях да спра кръговрата.


А утрините тук са тихи.

Няма кой да вика и да се смее.

Няма кой над мен да надделее.

Няма кой да спори за кафето.

И да пали цигара със усмивка.


А тихи щяха да са утрините.

Ако нямаше те в моя свят.

Ако нямаше и мен.

Но обичам сутринта да съм сама.

А вечерите - на теб да подаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това заглавие е твърде стряскащо! И предизвикателно! Нима не помните великия белоруски филм, със същото заглавие... Нима не знаете, че китайците са го откупили вече....? Пишете...
  • Много е хубаво!
    Браво!
  • Прелест! Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...