10 янв. 2023 г., 12:55

А вече до безумие ми втръсна 

  Поэзия » Пейзажная
970 0 4

О, как ми липсва зимата на север,
повтаря и  потретва до одеве,
по  покрива и хлипа дъждовито,
пороят зимен. С пръсти като сито,
захвърля  пръски ледени  по  мен,
объркан вятър. В тоя мрачен ден,
видях ги – никнат кълнчетата дръзки,
кокичета. Дори снегът е с връзки,
по разните курорти, из Балкана,
та идва ми горищата да хвана...
Калта и там се шири до безкрай,
на локва мя̀за чашата ми с чай.
А вече до безумие ми втръсна,
ни ранна зима, нито есен късна...


 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??