10 янв. 2023 г., 12:55

А вече до безумие ми втръсна 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 / 3
1028 0 4
О, как ми липсва зимата на север,
повтаря и потретва до одеве,
по покрива и хлипа дъждовито,
пороят зимен. С пръсти като сито,
захвърля пръски ледени по мен,
объркан вятър. В тоя мрачен ден,
видях ги – никнат кълнчетата дръзки,
кокичета. Дори снегът е с връзки,
по разните курорти, из Балкана,
та идва ми горищата да хвана...
Калта и там се шири до безкрай,
на локва мя̀за чашата ми с чай. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »