10.01.2023 г., 12:55 ч.

А вече до безумие ми втръсна 

  Поезия » Пейзажна
648 0 4

О, как ми липсва зимата на север,
повтаря и  потретва до одеве,
по  покрива и хлипа дъждовито,
пороят зимен. С пръсти като сито,
захвърля  пръски ледени  по  мен,
объркан вятър. В тоя мрачен ден,
видях ги – никнат кълнчетата дръзки,
кокичета. Дори снегът е с връзки,
по разните курорти, из Балкана,
та идва ми горищата да хвана...
Калта и там се шири до безкрай,
на локва мя̀за чашата ми с чай.
А вече до безумие ми втръсна,
ни ранна зима, нито есен късна...


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??