А вече до безумие ми втръсна
О, как ми липсва зимата на север,
повтаря и потретва до одеве,
по покрива и хлипа дъждовито,
пороят зимен. С пръсти като сито,
захвърля пръски ледени по мен,
объркан вятър. В тоя мрачен ден,
видях ги – никнат кълнчетата дръзки,
кокичета. Дори снегът е с връзки,
по разните курорти, из Балкана,
та идва ми горищата да хвана...
Калта и там се шири до безкрай,
на локва мя̀за чашата ми с чай.
А вече до безумие ми втръсна,
ни ранна зима, нито есен късна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
