28 окт. 2008 г., 01:30

А венеца от тръни сама ще си сложа 

  Поэзия
950 0 23

   Здравей, моя обич,

   моя малка отплата.

   Отвори ми вратата Си,

   идвам пак да поплача.

   Идвам трескава,

   пълна с образи.

   С непохвата ги нося.

   Прекръсти ме на прага Си,

   дай ми нафора,

   с глътка кръв

   от тялото Ти.

   Ще пристъпя

   към Твоето ложе.

   Обладавам Те,

   стЕна Те,

   губя сили

   от Твоята мощ,

   разпилявам Те,

   после пак Те събирам

   и гравирам с Теб

   белоснежния лист

   на живота си.

   Целуни ме пак

   по пръстите,

   издълбай ми безсъние -

   римувано,

                                      нескончаемо

                                      и безмилостно.

                                      А венеца от тръни

                                      сама ще си сложа.

 

 

Io Kanto-Massimo Ranieri

 

 

 

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Настръхнах!!!!!!!! Ти си невероятна(гледай да не се надуеш сега...хахаха
  • не ми остави дъх...
    прекрасен стих...с обич, Веси...
  • Направо изтръпнах! Невероятно!
  • ...издълбай ми безсъние...
    Всичко.......!
    С обич!
  • Много силно!
    Поздрав, Веси!
  • "...Идвам трескава,
    пълна с образи..."

    Веси, продължавай да ни ги поднасяш от твоя поетичен извор, пък ние ще ти се радваме и ще се потапяме в онова буквено чудо - Поезията!
  • Руми, моята обич, с която мъничко се отплащам на Бог и на всички мои близки и приятели е Поезията, онази Муза, която изпълва с образи живота ми, и която аз наистина непохватно нося.
    Благодаря на всички приятели! Велики сте!
  • Не ми остава нищо друго освен да аплодирам!!!
  • Силен стих, безспорно! Изплакан е! Усеща се.
    Само в началото не разбрах израза "моя малка отплата". Ясно е, че говориш на Бог. Може ли Той да бъде "малка отплата". Това не ми се връзва някак... Сигурно не съм разбрала нещо... Поправи ме, ако греша. Стихът ме изненада много приятно, побиха ме тръпки на радост. Рядко вече търсим опора при Бог...
    Поздрави!
  • Побиха ме тръпки от вълнуващия ти стих!!!
    С обич!
  • Пронизващ стих!!!Моите поздравления!
  • Чудесен и много вълнуващ стих, Весела! Поздравления !
  • Браво, мила!Поредното ти хубаво стихотворение!
  • Ах, как ме разбирате всички! Целувам ви подред... и пак... и пак!
  • ДА ВЕСИ!!! Разпиляваш на части, но красиви, прегръдки!!!
  • Просто е невероятно-за пореден път оставам без думи!
    Ники
  • "Трескава, пълна с образи" вървиш нагоре в "белоснежния лист на живота си" и очароваш ...! Поздрави!
  • Много силно и затрогващо! С обич!
  • Поздрав за поредния хубав и силен стих!!!
  • Прекръстена си...
    а венеца сами си го слагаме!

    Весе*!
  • Разпиляващ стих - озари деня ми!Благодаря ти, Веси!




  • Потръпнах!
    Отново до болка истинска!
    Ах, тези трънени венци!!!
    Прегръщам те!
  • Дълбоко пронизващ душата!!!!!!!!
Предложения
: ??:??