А всъщност сме деца на гордостта
Прости ни, Боже, търсим Те по празници
или когато дойдат страшни дни,
държим се за поверия – като удавници
и вярваме, че много сме добри.
Посипваме главите си със пепел,
показваме се кротки пред света,
нахлузваме си образа най-светъл,
а всъщност сме деца на гордостта.
Прости ни, Боже! Толкова сме жалки,
робуваме на всяка суета,
с дела безумни или твърде малки
„спасяваме” горката си душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Все права защищены
