А всъщност сме деца на гордостта
Прости ни, Боже, търсим Те по празници
или когато дойдат страшни дни,
държим се за поверия – като удавници
и вярваме, че много сме добри.
Посипваме главите си със пепел,
показваме се кротки пред света,
нахлузваме си образа най-светъл,
а всъщност сме деца на гордостта.
Прости ни, Боже! Толкова сме жалки,
робуваме на всяка суета,
с дела безумни или твърде малки
„спасяваме” горката си душа!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
