Пробуждам се… През миглите
промъкнал си се в мене.
Полузаспали мисли
неволно стават пленници
на твоето присъствие
безшумно и невидимо.
Прокарваш тънки пръсти
по моите клавиши.
И скитникът ми – разумът –
не търси нови истини
преди да влезе в храма ти,
преди да е пречистен,
благословен от тебе…
Ах, как ни е потребно
да бъдат всички щитове
и копия строшени!
Съблечени – душите ни!
Без ризници, без шлемове,
без дрехи и без маски.
Като телата – голи.
Защото те не мамят!
Първични като полюси,
магнитно се притеглят
и неизбежно сливат се…
Плътта е твърде смела!
Защо духът страхливец е?...
Албена Димитрова
1984 г.
София.
© Албена Димитрова Все права защищены