21 дек. 2012 г., 00:31  

Утрини

647 0 0

Пробуждам се… През миглите

промъкнал си се в мене.

Полузаспали мисли

неволно стават пленници

на твоето присъствие

безшумно и невидимо.

Прокарваш тънки пръсти

по моите клавиши.

И скитникът ми – разумът –

не търси нови истини

преди да влезе в храма ти,

преди да е пречистен,

благословен от тебе…

 

Ах, как ни е потребно

да бъдат всички щитове

и копия строшени!

Съблечени – душите ни!

Без ризници, без шлемове,

без дрехи и без маски.

Като телата – голи.

Защото те не мамят!

Първични като полюси,

магнитно се притеглят

и неизбежно сливат се…

Плътта е твърде смела!

Защо духът страхливец е?...

 

 

Албена Димитрова

 

1984 г.

София.




 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...