21.12.2012 г., 0:31  

Утрини

644 0 0

Пробуждам се… През миглите

промъкнал си се в мене.

Полузаспали мисли

неволно стават пленници

на твоето присъствие

безшумно и невидимо.

Прокарваш тънки пръсти

по моите клавиши.

И скитникът ми – разумът –

не търси нови истини

преди да влезе в храма ти,

преди да е пречистен,

благословен от тебе…

 

Ах, как ни е потребно

да бъдат всички щитове

и копия строшени!

Съблечени – душите ни!

Без ризници, без шлемове,

без дрехи и без маски.

Като телата – голи.

Защото те не мамят!

Първични като полюси,

магнитно се притеглят

и неизбежно сливат се…

Плътта е твърде смела!

Защо духът страхливец е?...

 

 

Албена Димитрова

 

1984 г.

София.




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...