28 июн. 2020 г., 08:05

***

835 7 19

Когато тишината се разчупи 

и словата литнат като птици...

Ти вече няма какво да губиш, 

омаен от кристалните им звуци!

И уж причина явно тука липсва, 

но душата ти отдавна е събрала 

тихи трепети от желани мисли

и нощта ти е неимоверно бяла...

Тогава сам пред себе си заставаш

и си искрен, като звезден огън:

там разбираш как,защо и колко 

е измамно  да живееш за слава!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Цвете и Ники, че намирате стойност в тази моя лирична изповед!
    Приемете моите сърдечни поздрави!
  • Стойчо пишеш чудесно!
    Чета те с удоволствие!
  • Много е хубаво, Стойчо! Егото може би е способно да измами всеки, но не и притежателя си. Истински значимият живот за мен е постигане на вътрешна и външна хармония, благодарение на честността на думите, чувствата и делата! Поздравявам те от сърце!
  • Благодаря ви за вниманието и коментарите!
    Знам, че няма човек, който да не се ласкае от мисълта за своята значимост, т.е.егото е необходимо за здравния статус.Иначе щяхме да сме без инстинкт за самосъхранение. Всяко друго душевно състояние граничи с лудост.
    Но когато рекордите са постижими със забранени средства и вредят на здравето-идва опустошението и забвението.
    Същото се отнася и за хората на изкуството:преуморени от изяви и слава, те поддържат формата си алкохол и дрога, докато си отидат от този свят твърде млади.
    Приятели,благодаря ви за вниманието и коментарите още веднъж!
    Все пак хубаво е да има някакъв баланс.
  • Омаята от литналите звуци, ако не е слава на духа и ако теб не те прави щастлив, тогава другото е пишман усилие. Така го почувствах, Стойчо.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...