28 июн. 2020 г., 08:05

***

838 7 19

Когато тишината се разчупи 

и словата литнат като птици...

Ти вече няма какво да губиш, 

омаен от кристалните им звуци!

И уж причина явно тука липсва, 

но душата ти отдавна е събрала 

тихи трепети от желани мисли

и нощта ти е неимоверно бяла...

Тогава сам пред себе си заставаш

и си искрен, като звезден огън:

там разбираш как,защо и колко 

е измамно  да живееш за слава!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Цвете и Ники, че намирате стойност в тази моя лирична изповед!
    Приемете моите сърдечни поздрави!
  • Стойчо пишеш чудесно!
    Чета те с удоволствие!
  • Много е хубаво, Стойчо! Егото може би е способно да измами всеки, но не и притежателя си. Истински значимият живот за мен е постигане на вътрешна и външна хармония, благодарение на честността на думите, чувствата и делата! Поздравявам те от сърце!
  • Благодаря ви за вниманието и коментарите!
    Знам, че няма човек, който да не се ласкае от мисълта за своята значимост, т.е.егото е необходимо за здравния статус.Иначе щяхме да сме без инстинкт за самосъхранение. Всяко друго душевно състояние граничи с лудост.
    Но когато рекордите са постижими със забранени средства и вредят на здравето-идва опустошението и забвението.
    Същото се отнася и за хората на изкуството:преуморени от изяви и слава, те поддържат формата си алкохол и дрога, докато си отидат от този свят твърде млади.
    Приятели,благодаря ви за вниманието и коментарите още веднъж!
    Все пак хубаво е да има някакъв баланс.
  • Омаята от литналите звуци, ако не е слава на духа и ако теб не те прави щастлив, тогава другото е пишман усилие. Така го почувствах, Стойчо.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...