28.06.2020 г., 8:05 ч.
***
Когато тишината се разчупи
и словата литнат като птици...
Ти вече няма какво да губиш,
омаен от кристалните им звуци!
И уж причина явно тука липсва,
но душата ти отдавна е събрала
тихи трепети от желани мисли
и нощта ти е неимоверно бяла...
Тогава сам пред себе си заставаш
и си искрен, като звезден огън:
там разбираш как,защо и колко
е измамно да живееш за слава!
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Стойчо пишеш чудесно!
Чета те с удоволствие! -
Много е хубаво, Стойчо! Егото може би е способно да измами всеки, но не и притежателя си. Истински значимият живот за мен е постигане на вътрешна и външна хармония, благодарение на честността на думите, чувствата и делата! Поздравявам те от сърце!
-
Благодаря ви за вниманието и коментарите!
Знам, че няма човек, който да не се ласкае от мисълта за своята значимост, т.е.егото е необходимо за здравния статус.Иначе щяхме да сме без инстинкт за самосъхранение. Всяко друго душевно състояние граничи с лудост.
Но когато рекордите са постижими със забранени средства и вредят на здравето-идва опустошението и забвението.
Същото се отнася и за хората на изкуството:преуморени от изяви и слава, те поддържат формата си алкохол и дрога, докато си отидат от този свят твърде млади.
Приятели,благодаря ви за вниманието и коментарите още веднъж!
Все пак хубаво е да има някакъв баланс. -
Омаята от литналите звуци, ако не е слава на духа и ако теб не те прави щастлив, тогава другото е пишман усилие. Така го почувствах, Стойчо.
-
Ако егото води творците в Откровения да се състезават за приз и слава, то кое води спортистите, много ми е чудно. Не ми се ще да вярвам, че е единствено топлината на олимпийския огън.
Напоследък прекалено много се говори за това его като за гнусен недъг, като за някакво о, боже мой, невероятно психическо отклонение и въобще като за нещо, което трябва да бъде обесено, а след това удавено, защото няма по-недостойно от съществуването му. А то си е величина, която може да бъде коригирана в рамките на сътветния разум и възможности. С две думи- по егото ще ги познаете.
Апропо, някой виждал ли е хора без център? Или с отнет такъв. Мисля, че е много по-тревожен и тъжен дисбаланс, отколкото няколко грама его в повече. Или килограма
-
Вътрешният подтик не е ли духът в човека. Той идва отвътре а не отвън.Не съм склон да споря! Изказах мнение, което не ангажира никого.
-
Не съм съгласна, Иване. Желанието за развитие, емоцията да се предизвикаш и удовлетворението да докоснеш душите на хората..това са някои от нещата, които мотивират участниците в конкурсите на "Откровение". Не вътрешният подтик за изява създава творчеството от древността до днес, а духът, който идва, за да остави своето послание. Желанието за слава е свързано с материалния свят. Това е моето мнение.
-
Замислящ стих! Вярно е, че славата е нещо временно и измамно. Но човешкото его живее с надеждата чрез нея да постигне нещо значимо. Ако нямаше този вътрешен подтик за изява, навярно светът би се лишил от много човешки личности от древността до днес. Желанието да изяви човек себе си, без да се състезава за първенство, му дава енергия да върви напред по пътя на живота...
Именно желанието за изява и за първо място, кара участниците и в "Откровения" да се състезават в организираните конкурси. Това също е желание за слава, макар че някой ще го отрече...Но идва ден на равносметка, в който човек вижда измамната илюзия...
Поздравления! -
"Когато тишината се разчупи
и словата литнат като птици...
Ти вече няма какво да губиш,
омаен от кристалните им звуци!"
Поздравления за стиха ти Стойчо! -
Благодаря ви Георги, Аркси,Ирина, Гавраил и Мариана, че споделихме толкова истини за една илюзия!
Приемете моите поздрави и пожелания за здраве и положителни летни емоции! -
Съвестта е безкомпромисния съдник.Поздрав!
-
Ами... капаните житейски! Не може без тях, не може! 😉
-
Славата - за толкова хора тя е Светият Граал...
Поздравявам те. -
Благодаря ви за вниманието и коментарите Младен, Таня, Юри и Красимира!🤗🤗🤗🤗
-
И още по-добре, ако го разбереш по-рано. Никога не съм разбирала защо "да съм известен" е толкова важно. Реализирам търговската стойност на известността. Но останеш ли искрен, сам със себе си "разбираш как,защо и колко". Много може да се разсъждава! Кръстих го "Бяла нощ".
-
Хареса ми! С времето разбираме много неща!
-
Когато човек вече няма какво да губи е най-смел и истински. Поздравления за истинските ти думи!
-
В храма на божественото слово е абсурдно да бъдем споходени от суетата. Ето защо поезията е най-аристократичното от всички изкуства.
"Когато тишината се разчупи
и словата литнат като птици...
Ти вече няма какво да губиш,
омаен от кристалните им звуци!
...
Тогава сам пред себе си заставаш
и си искрен, като звезден огън:
там разбираш как,защо и колко
е измамно да живееш за слава!"
Поздравявам те за високостойностните и сентенциални стихове, Стойчо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Приемете моите сърдечни поздрави!