28.06.2020 г., 8:05

***

831 7 19

Когато тишината се разчупи 

и словата литнат като птици...

Ти вече няма какво да губиш, 

омаен от кристалните им звуци!

И уж причина явно тука липсва, 

но душата ти отдавна е събрала 

тихи трепети от желани мисли

и нощта ти е неимоверно бяла...

Тогава сам пред себе си заставаш

и си искрен, като звезден огън:

там разбираш как,защо и колко 

е измамно  да живееш за слава!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Цвете и Ники, че намирате стойност в тази моя лирична изповед!
    Приемете моите сърдечни поздрави!
  • Стойчо пишеш чудесно!
    Чета те с удоволствие!
  • Много е хубаво, Стойчо! Егото може би е способно да измами всеки, но не и притежателя си. Истински значимият живот за мен е постигане на вътрешна и външна хармония, благодарение на честността на думите, чувствата и делата! Поздравявам те от сърце!
  • Благодаря ви за вниманието и коментарите!
    Знам, че няма човек, който да не се ласкае от мисълта за своята значимост, т.е.егото е необходимо за здравния статус.Иначе щяхме да сме без инстинкт за самосъхранение. Всяко друго душевно състояние граничи с лудост.
    Но когато рекордите са постижими със забранени средства и вредят на здравето-идва опустошението и забвението.
    Същото се отнася и за хората на изкуството:преуморени от изяви и слава, те поддържат формата си алкохол и дрога, докато си отидат от този свят твърде млади.
    Приятели,благодаря ви за вниманието и коментарите още веднъж!
    Все пак хубаво е да има някакъв баланс.
  • Омаята от литналите звуци, ако не е слава на духа и ако теб не те прави щастлив, тогава другото е пишман усилие. Така го почувствах, Стойчо.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...