Jun 28, 2020, 8:05 AM

***

832 7 19

Когато тишината се разчупи 

и словата литнат като птици...

Ти вече няма какво да губиш, 

омаен от кристалните им звуци!

И уж причина явно тука липсва, 

но душата ти отдавна е събрала 

тихи трепети от желани мисли

и нощта ти е неимоверно бяла...

Тогава сам пред себе си заставаш

и си искрен, като звезден огън:

там разбираш как,защо и колко 

е измамно  да живееш за слава!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви Цвете и Ники, че намирате стойност в тази моя лирична изповед!
    Приемете моите сърдечни поздрави!
  • Стойчо пишеш чудесно!
    Чета те с удоволствие!
  • Много е хубаво, Стойчо! Егото може би е способно да измами всеки, но не и притежателя си. Истински значимият живот за мен е постигане на вътрешна и външна хармония, благодарение на честността на думите, чувствата и делата! Поздравявам те от сърце!
  • Благодаря ви за вниманието и коментарите!
    Знам, че няма човек, който да не се ласкае от мисълта за своята значимост, т.е.егото е необходимо за здравния статус.Иначе щяхме да сме без инстинкт за самосъхранение. Всяко друго душевно състояние граничи с лудост.
    Но когато рекордите са постижими със забранени средства и вредят на здравето-идва опустошението и забвението.
    Същото се отнася и за хората на изкуството:преуморени от изяви и слава, те поддържат формата си алкохол и дрога, докато си отидат от този свят твърде млади.
    Приятели,благодаря ви за вниманието и коментарите още веднъж!
    Все пак хубаво е да има някакъв баланс.
  • Омаята от литналите звуци, ако не е слава на духа и ако теб не те прави щастлив, тогава другото е пишман усилие. Така го почувствах, Стойчо.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...