28 янв. 2007 г., 22:16

* * *

802 0 4

Смърта взема те от дома,
а беше скоро, много скоро.
Остави ни, отиде си сега
така смирено и покорно.

Годините минават, но тежат
тъй-бавно, много бавно.
Костите в студеното лежат,
забравили за нас отдавна.

В града на мъртвите, при тях
е тихо, много тихо.
Като утеха от последен грях
ние идваме с букет цветя.

Смърта взема те от дома,
а беше скоро, много скоро.
Защо остана празнота,
че няма никога да дойдеш?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...