28 янв. 2007 г., 22:16

* * *

801 0 4

Смърта взема те от дома,
а беше скоро, много скоро.
Остави ни, отиде си сега
така смирено и покорно.

Годините минават, но тежат
тъй-бавно, много бавно.
Костите в студеното лежат,
забравили за нас отдавна.

В града на мъртвите, при тях
е тихо, много тихо.
Като утеха от последен грях
ние идваме с букет цветя.

Смърта взема те от дома,
а беше скоро, много скоро.
Защо остана празнота,
че няма никога да дойдеш?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...