Смърта взема те от дома,
а беше скоро, много скоро.
Остави ни, отиде си сега
така смирено и покорно.
Годините минават, но тежат
тъй-бавно, много бавно.
Костите в студеното лежат,
забравили за нас отдавна.
В града на мъртвите, при тях
е тихо, много тихо.
Като утеха от последен грях
ние идваме с букет цветя.
Смърта взема те от дома,
а беше скоро, много скоро.
Защо остана празнота,
че няма никога да дойдеш?!
© Светослава All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
