* * *
Смърта взема те от дома,
а беше скоро, много скоро.
Остави ни, отиде си сега
така смирено и покорно.
Годините минават, но тежат
тъй-бавно, много бавно.
Костите в студеното лежат,
забравили за нас отдавна.
В града на мъртвите, при тях
е тихо, много тихо.
Като утеха от последен грях
ние идваме с букет цветя.
Смърта взема те от дома,
а беше скоро, много скоро.
Защо остана празнота,
че няма никога да дойдеш?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослава Всички права запазени
