1 июл. 2007 г., 19:59

* * * 

  Поэзия
514 0 4

По-хубаво от Яворов не мога да го кажа:

     „Душата ми е птица наранена!”

Но не от туй, което живота ни подклажда,

        от егото ти твое – озлобено.   

 

Запита ли се някога как чувствам в самотата си

           присъствието твое неотменно?

Защо съм с тебе всякога... и толкоз малко никога,

                 дали съм променена?

 

Откъсна ме узряла, употреби ме цялата

              и още ненаситен си.

Духът ми се опита, в борбата тъй неравна,

              високо да отлитне,

                        но го предаде тялото!

 

Така... сега притихнала, очаквам твойто идване,

              защото вече трима сме!

Не вярвах, че ще мога да оцелея хрисима -

                 това необяснимо е!

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??