* * *
По-хубаво от Яворов не мога да го кажа:
„Душата ми е птица наранена!”
Но не от туй, което живота ни подклажда,
от егото ти твое – озлобено.
Запита ли се някога как чувствам в самотата си
присъствието твое неотменно?
Защо съм с тебе всякога... и толкоз малко никога,
дали съм променена?
Откъсна ме узряла, употреби ме цялата
и още ненаситен си.
Духът ми се опита, в борбата тъй неравна,
високо да отлитне,
но го предаде тялото!
Така... сега притихнала, очаквам твойто идване,
защото вече трима сме!
Не вярвах, че ще мога да оцелея хрисима -
това необяснимо е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
