15 мар. 2009 г., 08:10

Абордаж

Поэзия

729 0 12

Ръцете ми дълбаеха във пясъка.
          Очите ми я търсеха във нищото
          и тупаше сърцето ми на тласъци,
          от гледката пред мен която виждах:
          Сандък от злато с черепи налазен,
          които бяха може би на стражите
          и ударите страшни си представих,
          и писъкa, дошъл от абордажите.
          Заслушах се и в дрезгавите шумове,
          галерата потъваше - красиво
          и гърчеха телата си над друмовете
          моряците, миришещи на риба...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Fontaine (Димитър Димчев)

Благодаря на прочелите!

2009-06-21T02:32:17+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много образно!
Поздравления!

2009-04-12T15:45:04+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Долових трескавото вълнение и в представите ми изникна галерата , стражите , съсечени над закопаното съкровище... Любима тема и за мен самата..

2009-04-12T15:36:59+03:00
locaaa_f (Биляна)

никакви забележки нямам! просто е страхотно! браво!

2009-03-18T13:34:16+02:00
asizi (Nina Toshich)

ле-лееее, прекрасно !

2009-03-16T13:38:51+02:00