15 мар. 2009 г., 08:10

Абордаж 

  Поэзия
597 0 12

Ръцете ми дълбаеха във пясъка.
          Очите ми я търсеха във нищото
          и тупаше сърцето ми на тласъци,
          от гледката пред мен която виждах:
          Сандък от злато с черепи налазен,
          които бяха може би на стражите
          и ударите страшни си представих,
          и писъкa, дошъл от абордажите.
          Заслушах се и в дрезгавите шумове,
          галерата потъваше - красиво
          и гърчеха телата си над друмовете
          моряците, миришещи на риба... 

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??