Абордаж
Ръцете ми дълбаеха във пясъка.
Очите ми я търсеха във нищото
и тупаше сърцето ми на тласъци,
от гледката пред мен която виждах:
Сандък от злато с черепи налазен,
които бяха може би на стражите
и ударите страшни си представих,
и писъкa, дошъл от абордажите.
Заслушах се и в дрезгавите шумове,
галерата потъваше - красиво
и гърчеха телата си над друмовете
моряците, миришещи на риба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
Любима тема и за мен самата..
