15.03.2009 г., 8:10 ч.

Абордаж 

  Поезия
596 0 12

Ръцете ми дълбаеха във пясъка.
          Очите ми я търсеха във нищото
          и тупаше сърцето ми на тласъци,
          от гледката пред мен която виждах:
          Сандък от злато с черепи налазен,
          които бяха може би на стражите
          и ударите страшни си представих,
          и писъкa, дошъл от абордажите.
          Заслушах се и в дрезгавите шумове,
          галерата потъваше - красиво
          и гърчеха телата си над друмовете
          моряците, миришещи на риба... 

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??