Раздира вятърът платно - надежда,

но корабът - живот се носи пръв.

Брегът далече е и всеки миг прецежда -

през чувства - несъсирената кръв.

В душевни рани тялото ми глождят

солените вълни на битието,

а спомените в нощите пробождат -

като стрелите на Амур - сърцето.

Любов ли търся толкова далече?

Та тя остана някъде назад!

И мъката в душата ми предрече,

че няма връщане от този Ад.

На времето капанът бързо щракна.

Останах в плен на синия мираж.

Морето във сълзите ми изплакна

един, преситен на тъга, кураж.