2 янв. 2013 г., 22:10  

Лекомислено 

  Поэзия
513 0 1

Целувай ме още...

Целувай ме дълго и нежно...

Укриват ни нощите.

И само звездите поглеждат

към нас – любопитни и бледи.

 

Целувай ме силно!

Опиваш ме, но не засищаш

глада ми със вино.

В ръцете ти ставам по-хищна.

 

Не спирай, целувай ме...

И може би ще ми простиш ти

невинното мое лудуване...

 

 

Албена Димитрова

 

1980 г.

София.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??