Целувай ме още...
Целувай ме дълго и нежно...
Укриват ни нощите.
И само звездите поглеждат
към нас – любопитни и бледи.
Целувай ме силно!
Опиваш ме, но не засищаш
глада ми със вино.
В ръцете ти ставам по-хищна.
Не спирай, целувай ме...
И може би ще ми простиш ти
невинното мое лудуване...
Албена Димитрова
1980 г.
София.
© Албена Димитрова Все права защищены