2.01.2013 г., 22:10  

Лекомислено

690 0 1

Целувай ме още...

Целувай ме дълго и нежно...

Укриват ни нощите.

И само звездите поглеждат

към нас – любопитни и бледи.

 

Целувай ме силно!

Опиваш ме, но не засищаш

глада ми със вино.

В ръцете ти ставам по-хищна.

 

Не спирай, целувай ме...

И може би ще ми простиш ти

невинното мое лудуване...

 

 

Албена Димитрова

 

1980 г.

София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...