адски боли
Замислям се понякога
за всичко,дето ми тежи,
за всяка сълза в очите разплакани,
за всички кървящи лъжи,
за всяка обида,сърцето ранила.
От толкова рани как имам сърце
за тази любов,във душата ми впила
невиждащи,алчни ръце?
Замислям се понякога
за всяка мечта в зародиш убита,
за всяка милувка,дарена в ноща,
която и днес във мене пита
защо адски боли любовта?
Защо вместо огън е станала клада?
Защо на апокалипсис прилича?Аз се моля
за пощада-нека никога повече не обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Николова Все права защищены
