30 дек. 2011 г., 20:51

Адът Любов

692 0 2

Адът, наречен накратко ЛЮБОВ,

е  странен, фатален, дори нетипичен.

И на кръвта с непрестанния зов

ражда се в нас - всеки път нов, различен.

 

В него катран ужасяващ не  ври,

даже помен от Дяволи няма.
Ала коварни и подли игри

често играят се хитро от двама.

 

В Ада гори справедлив и суров

огън безкраен насън и наяве.

В звучната, нежна дума ЛЮБОВ

страшни бесовици се спотаяват.

 

Какви наказания чакат ни там,

колко трагични, безкрайни въпроси,

буйни реки от ревност и плам -

по тях стремително, волно се носим.

 

Притискат ни купища страшни вини -

ту разкаяние, ту изкупление...

Хиляди нощи и хиляди дни

търсим напразно покой и спасение.

 

Адът, наречен накратко ЛЮБОВ,

всеки във себе си трескаво носи

и там да живей цял живот е готов.

Иска го вечно с копнеж съдбоносен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...