Адът, наречен накратко ЛЮБОВ,

е  странен, фатален, дори нетипичен.

И на кръвта с непрестанния зов

ражда се в нас - всеки път нов, различен.

В него катран ужасяващ не  ври,

даже помен от Дяволи няма.
Ала коварни и подли игри

често играят се хитро от двама.

В Ада гори справедлив и суров

огън безкраен насън и наяве.

В звучната, нежна дума ЛЮБОВ

страшни бесовици се спотаяват.

Какви наказания чакат ни там,

колко трагични, безкрайни въпроси,

буйни реки от ревност и плам -

по тях стремително, волно се носим.

Притискат ни купища страшни вини -

ту разкаяние, ту изкупление...

Хиляди нощи и хиляди дни

търсим напразно покой и спасение.

Адът, наречен накратко ЛЮБОВ,

всеки във себе си трескаво носи

и там да живей цял живот е готов.

Иска го вечно с копнеж съдбоносен.