* * *
749
0
0
+ + +
от векове с бодлите дишаме
заприличахме на кактуси
и редкият ни цвят
е отрицание на отрицанието
и романс
поетика на пренаселена самотност
засяда в гърлото на залеза
който татуира еполети
върху рамената
в дъното на светлината
вибрации на убити слънца
моделират темела на утрото
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Павлова Все права защищены
