6 сент. 2004 г., 09:29

Аерогара 1

1.2K 0 1

Пред нас на опашката се целуват.

Ние стоим благопристойни.

Мислите ти вече пътуват,

а пък моите са неспокойни.

Раничка отваряш.Подаваш билета.

Тежкият куфар на лентата ляга.

Прегръдка, “Обичам те!”, след което:

“На първи изход пътниците за Прага”

Едно докосване с длани,

Преди да прекрачиш онази черта.

После от разстояние

усмихнато ми махаш с ръка.

Дълго между забързани хора

оставам и с поглед следя

как ситниш по коридора…

 “Самолета за Прага отлетя…”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много образно,хареса ми,Дайк!
    И въпреки че чак сега го видях-поздрави и...до нови срещи с любимия човек!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...