Sep 6, 2004, 9:29 AM

Аерогара 1

  Poetry
1.2K 0 1

Пред нас на опашката се целуват.

Ние стоим благопристойни.

Мислите ти вече пътуват,

а пък моите са неспокойни.

Раничка отваряш.Подаваш билета.

Тежкият куфар на лентата ляга.

Прегръдка, “Обичам те!”, след което:

“На първи изход пътниците за Прага”

Едно докосване с длани,

Преди да прекрачиш онази черта.

После от разстояние

усмихнато ми махаш с ръка.

Дълго между забързани хора

оставам и с поглед следя

как ситниш по коридора…

 “Самолета за Прага отлетя…”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много образно,хареса ми,Дайк!
    И въпреки че чак сега го видях-поздрави и...до нови срещи с любимия човек!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...