2 дек. 2010 г., 16:21

Афганистан

685 0 3

Афганистан

(по Михаил Диченко)

Във пясъчно море е БТР-а.
Той Наутилус е и плува с часове.
Аз станах рус... В зъбите моделиера
все скърца и душата ми дере...

Да дремна на тревата до реката...
Да пия чиста изворна вода...
Поне на бронята да опнеме снагата...
Коприна е желязото сега!

Безпътица, а само как изригва!
Очите търсят скрилите се мини!
Ех, ето взрив! Разкъса се веригата...
Дорде я правят, може да поспиме...

Има места, де в джунглата се губиш...
Там, казват, и куршум не ще пробие...
По вензелите, парашутите ни луднаха...
Баретите ни, от зелено вият...

Преминахме през тяхното село...
На нашите, то никак не прилича...
Момчета, преди нас... билО-О-О, билО...
По скелети очите ни изтичат...

Изчезна слънце - заблуден куршум
и тъмното изяде даже зноя...
Претърсваме с очи, почти без ум,
дорде изгрее, с утро, часовоя...

Скалите - даже те са полудели.
През пропастта разменят си целувка...
Жена сънувам цялата неделя...
а няма отпуск... няма и почивка...

Блестят звезди, а Мечката Голяма
от коша си е сипала заря...
Проклинам прах и броня - Ваш'та мама!
Проклинам и безумната война!

Във пясъчно море е БТР-а.
Той Наутилус е и плува с часове.
Аз станах рус... В зъбите модериера
все скърца и душата ми дере...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Коприна е желязото сега!" ... Почувствах безредицата и копнежа! Може би аз така го разбирам, но ... хареса ми!!! Аз също много съм писала за метала...
  • Страхотна творба!!!
  • Великолепно, Краси, просто нямам думи!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...