2.12.2010 г., 16:21

Афганистан

671 0 3

Афганистан

(по Михаил Диченко)

Във пясъчно море е БТР-а.
Той Наутилус е и плува с часове.
Аз станах рус... В зъбите моделиера
все скърца и душата ми дере...

Да дремна на тревата до реката...
Да пия чиста изворна вода...
Поне на бронята да опнеме снагата...
Коприна е желязото сега!

Безпътица, а само как изригва!
Очите търсят скрилите се мини!
Ех, ето взрив! Разкъса се веригата...
Дорде я правят, може да поспиме...

Има места, де в джунглата се губиш...
Там, казват, и куршум не ще пробие...
По вензелите, парашутите ни луднаха...
Баретите ни, от зелено вият...

Преминахме през тяхното село...
На нашите, то никак не прилича...
Момчета, преди нас... билО-О-О, билО...
По скелети очите ни изтичат...

Изчезна слънце - заблуден куршум
и тъмното изяде даже зноя...
Претърсваме с очи, почти без ум,
дорде изгрее, с утро, часовоя...

Скалите - даже те са полудели.
През пропастта разменят си целувка...
Жена сънувам цялата неделя...
а няма отпуск... няма и почивка...

Блестят звезди, а Мечката Голяма
от коша си е сипала заря...
Проклинам прах и броня - Ваш'та мама!
Проклинам и безумната война!

Във пясъчно море е БТР-а.
Той Наутилус е и плува с часове.
Аз станах рус... В зъбите модериера
все скърца и душата ми дере...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Коприна е желязото сега!" ... Почувствах безредицата и копнежа! Може би аз така го разбирам, но ... хареса ми!!! Аз също много съм писала за метала...
  • Страхотна творба!!!
  • Великолепно, Краси, просто нямам думи!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...