Афганистан

(по Михаил Диченко)

Във пясъчно море е БТР-а.
Той Наутилус е и плува с часове.
Аз станах рус... В зъбите моделиера
все скърца и душата ми дере...

Да дремна на тревата до реката...
Да пия чиста изворна вода...
Поне на бронята да опнеме снагата...
Коприна е желязото сега!

Безпътица, а само как изригва!
Очите търсят скрилите се мини!
Ех, ето взрив! Разкъса се веригата...
Дорде я правят, може да поспиме...

Има места, де в джунглата се губиш...
Там, казват, и куршум не ще пробие...
По вензелите, парашутите ни луднаха...
Баретите ни, от зелено вият...

Преминахме през тяхното село...
На нашите, то никак не прилича...
Момчета, преди нас... билО-О-О, билО...
По скелети очите ни изтичат...

Изчезна слънце - заблуден куршум
и тъмното изяде даже зноя...
Претърсваме с очи, почти без ум,
дорде изгрее, с утро, часовоя...

Скалите - даже те са полудели.
През пропастта разменят си целувка...
Жена сънувам цялата неделя...
а няма отпуск... няма и почивка...

Блестят звезди, а Мечката Голяма
от коша си е сипала заря...
Проклинам прах и броня - Ваш'та мама!
Проклинам и безумната война!

Във пясъчно море е БТР-а.
Той Наутилус е и плува с часове.
Аз станах рус... В зъбите модериера
все скърца и душата ми дере...