Dec 2, 2010, 4:21 PM

Афганистан

  Poetry » Other
683 0 3

Афганистан

(по Михаил Диченко)

Във пясъчно море е БТР-а.
Той Наутилус е и плува с часове.
Аз станах рус... В зъбите моделиера
все скърца и душата ми дере...

Да дремна на тревата до реката...
Да пия чиста изворна вода...
Поне на бронята да опнеме снагата...
Коприна е желязото сега!

Безпътица, а само как изригва!
Очите търсят скрилите се мини!
Ех, ето взрив! Разкъса се веригата...
Дорде я правят, може да поспиме...

Има места, де в джунглата се губиш...
Там, казват, и куршум не ще пробие...
По вензелите, парашутите ни луднаха...
Баретите ни, от зелено вият...

Преминахме през тяхното село...
На нашите, то никак не прилича...
Момчета, преди нас... билО-О-О, билО...
По скелети очите ни изтичат...

Изчезна слънце - заблуден куршум
и тъмното изяде даже зноя...
Претърсваме с очи, почти без ум,
дорде изгрее, с утро, часовоя...

Скалите - даже те са полудели.
През пропастта разменят си целувка...
Жена сънувам цялата неделя...
а няма отпуск... няма и почивка...

Блестят звезди, а Мечката Голяма
от коша си е сипала заря...
Проклинам прах и броня - Ваш'та мама!
Проклинам и безумната война!

Във пясъчно море е БТР-а.
Той Наутилус е и плува с часове.
Аз станах рус... В зъбите модериера
все скърца и душата ми дере...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Коприна е желязото сега!" ... Почувствах безредицата и копнежа! Може би аз така го разбирам, но ... хареса ми!!! Аз също много съм писала за метала...
  • Страхотна творба!!!
  • Великолепно, Краси, просто нямам думи!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...