6 апр. 2017 г., 11:07

Афиш на артиста

1.6K 4 12

Афиш на артиста

 

В прастария град на нетрайната слава,

всъщност сцена във вечен театър –

афиш избелял, към кьошето Забрава,

замете безстрастният вятър.

 

В афиша, стандартно... Портрет на артиста,

две нищо незначещи дати,

слова захаросани (шаблон полуистини)

от отсрамили съвест приятели.

 

Артистът... Той бе на малцина известен;

На нож с режисьори, суфльори –

импровизираше често (талантлив, ту посредствен),

но винаги искрен във ролите.

 

Проходи начално със Скитник, Отшелник.

До края си помнен с Плебея пред страдащи.

Отказваше роли – Дребнав и Скъперник,

дори и престижните – Съдник, Наказващ.

 

Игра Дон Жуан (по странен сценарий),

бе и Хамлет, но с други въпроси...

Провали се в едничката роля (натрапена).

В пиеса Любов, да е Просякът.

 

4.10.2016

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Нешев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Станислава, Многоцветна... Благодаря ви, момичета!
    Многоцветна, мъничко е изнудващо това твое съжаление, по повод възредките ми публикации. Дължи се единствено на моя мързел. Поемам ангажимент, лично към теб, да публикувам нещичко в близките дни. Дано то да е качествен отговор на твои очаквания, а не разочарование!
  • Провал, достоен за награда! Поздравления!
  • Радвам се, че попаднах тук и съжалявам, че от девет месеца няма нови публикации. Все пак е утешително, че има още стойностни стихове, които ще чета с удоволствие!
  • Малко тъжно... много размислящо, а всъщност ключовата дума тук е любов... тази, без която животът е немислим...
  • Всеки е свободен да интерпретира по своему.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...