6.04.2017 г., 11:07

Афиш на артиста

1.6K 4 12

Афиш на артиста

 

В прастария град на нетрайната слава,

всъщност сцена във вечен театър –

афиш избелял, към кьошето Забрава,

замете безстрастният вятър.

 

В афиша, стандартно... Портрет на артиста,

две нищо незначещи дати,

слова захаросани (шаблон полуистини)

от отсрамили съвест приятели.

 

Артистът... Той бе на малцина известен;

На нож с режисьори, суфльори –

импровизираше често (талантлив, ту посредствен),

но винаги искрен във ролите.

 

Проходи начално със Скитник, Отшелник.

До края си помнен с Плебея пред страдащи.

Отказваше роли – Дребнав и Скъперник,

дори и престижните – Съдник, Наказващ.

 

Игра Дон Жуан (по странен сценарий),

бе и Хамлет, но с други въпроси...

Провали се в едничката роля (натрапена).

В пиеса Любов, да е Просякът.

 

4.10.2016

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Станислава, Многоцветна... Благодаря ви, момичета!
    Многоцветна, мъничко е изнудващо това твое съжаление, по повод възредките ми публикации. Дължи се единствено на моя мързел. Поемам ангажимент, лично към теб, да публикувам нещичко в близките дни. Дано то да е качествен отговор на твои очаквания, а не разочарование!
  • Провал, достоен за награда! Поздравления!
  • Радвам се, че попаднах тук и съжалявам, че от девет месеца няма нови публикации. Все пак е утешително, че има още стойностни стихове, които ще чета с удоволствие!
  • Малко тъжно... много размислящо, а всъщност ключовата дума тук е любов... тази, без която животът е немислим...
  • Всеки е свободен да интерпретира по своему.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...