Apr 6, 2017, 11:07 AM

Афиш на артиста

  Poetry » Other
1.6K 4 12

Афиш на артиста

 

В прастария град на нетрайната слава,

всъщност сцена във вечен театър –

афиш избелял, към кьошето Забрава,

замете безстрастният вятър.

 

В афиша, стандартно... Портрет на артиста,

две нищо незначещи дати,

слова захаросани (шаблон полуистини)

от отсрамили съвест приятели.

 

Артистът... Той бе на малцина известен;

На нож с режисьори, суфльори –

импровизираше често (талантлив, ту посредствен),

но винаги искрен във ролите.

 

Проходи начално със Скитник, Отшелник.

До края си помнен с Плебея пред страдащи.

Отказваше роли – Дребнав и Скъперник,

дори и престижните – Съдник, Наказващ.

 

Игра Дон Жуан (по странен сценарий),

бе и Хамлет, но с други въпроси...

Провали се в едничката роля (натрапена).

В пиеса Любов, да е Просякът.

 

4.10.2016

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Нешев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Станислава, Многоцветна... Благодаря ви, момичета!
    Многоцветна, мъничко е изнудващо това твое съжаление, по повод възредките ми публикации. Дължи се единствено на моя мързел. Поемам ангажимент, лично към теб, да публикувам нещичко в близките дни. Дано то да е качествен отговор на твои очаквания, а не разочарование!
  • Провал, достоен за награда! Поздравления!
  • Радвам се, че попаднах тук и съжалявам, че от девет месеца няма нови публикации. Все пак е утешително, че има още стойностни стихове, които ще чета с удоволствие!
  • Малко тъжно... много размислящо, а всъщност ключовата дума тук е любов... тази, без която животът е немислим...
  • Всеки е свободен да интерпретира по своему.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...