31 дек. 2019 г., 11:11

Ахилесова пета 

  Поэзия » Философская
1025 3 11

АХИЛЕСОВА ПЕТА

 

Недей лови щурчета в утринта.

Тревата е последният им пристан.

С издрасканата си до кръв пета

готов ли си да следваш всеки писък?

 

Веднъж ли те, разплакани, отвън

са молили на топло да ги пусна.

По заник станах подир тежък сън

и паднах с тях сред златните му люспи.

 

Внезапно от тогава оглушах.

Не чувах вече пролетни камбани.

И тишина се сипеше на прах –

тъй ледена във юлското ми пладне.

 

Къде сега си хукнал из пръстта

да дириш черните им тънки брони?

Погълна ги, жестока, есента,

без шанс да чуя песента отново.

 

А твоят смях, объркано момче,

засяда в гърлото ми – като буца.

Откъснеш ли крачето на щурче,

завинаги престава да скрибуца.

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??