Ахилесова пета
АХИЛЕСОВА ПЕТА
Недей лови щурчета в утринта.
Тревата е последният им пристан.
С издрасканата си до кръв пета
готов ли си да следваш всеки писък?
Веднъж ли те, разплакани, отвън
са молили на топло да ги пусна.
По заник станах подир тежък сън
и паднах с тях сред златните му люспи.
Внезапно от тогава оглушах.
Не чувах вече пролетни камбани.
И тишина се сипеше на прах –
тъй ледена във юлското ми пладне.
Къде сега си хукнал из пръстта
да дириш черните им тънки брони?
Погълна ги, жестока, есента,
без шанс да чуя песента отново.
А твоят смях, объркано момче,
засяда в гърлото ми – като буца.
Откъснеш ли крачето на щурче,
завинаги престава да скрибуца.
© Валентина Йотова All rights reserved.
