15 февр. 2024 г., 20:17

Ако човек е напълно честен...

1.1K 1 1

Там, скрита между етажите, 

на страхове помъдрели до колебание,

или в многоточието на важното, 

в скоби с навици и желания, 

свита нейде в ъгъла на обидата, 

недокосвана от ръце и устни, 

тръпне в бляновете на всички мигове, 

да раздава блажени чувства... 

Тя е трупала толкова обещания, 

за летежи сред бели облаци, 

че с крилатото им старание, 

би препълнила небето с любовници... 

Ала зрящите сляпо гледат, 

и живеят на равно място. 

Не изкачват стълбището на времето, 

и в душите им все е тясно... 

Тя е тъжна, сама и тревожна, 

но я има, макар и отричана, 

от сами на себе си - невъзможните, 

дето някак много им се обича... 

И ако човек е напълно честен, 

(егоистично рядко е в тоз' живот) 

в огледалото няма лъжи да блеснат, 

а ще светят очи с любов... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

15.02.2024

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...