Ако е писано
Ако е писано отново да се срещем,
кога ли ще е срещата последна?...
Да те погледна бавно, безразлична
да спра до тебе тихо. Да не трепна.
Да гледам във очите ти, които
ме караха да плача, да се смея...
Изгаряха ме в своя тъмен огън
със парещото чувство, че живея.
Да видя вятъра, минаващ през косите,
в които, вплела пръсти, аз заспивах
и ласката му лека по чертите ...