Ако е писано
Ако е писано
Ако е писано отново да се срещем,
кога ли ще е срещата последна?...
Да те погледна бавно, безразлична
да спра до тебе тихо. Да не трепна.
Да гледам във очите ти, които
ме караха да плача, да се смея...
Изгаряха ме в своя тъмен огън
със парещото чувство, че живея.
Да видя вятъра, минаващ през косите,
в които, вплела пръсти, аз заспивах
и ласката му лека по чертите
на онова лице, което днес е минало.
Ако е писано отново да се срещнем...
Не ме поглеждай! Не ме спирай!
Бягай! Че още пазя въглени във мене...
Аз пепел съм... жив спомен от жарава.
Ако е писано, ще дойде ден далечен,
когато времето ще е покрило всичко...
Ако тогава ти се спреш до мене...
Дано не видя и да не усетя нищо...© Галя Анчева All rights reserved.
